ПДФ Печат Е-мейл


След секс жените не ме вълнуват вече.

 

Защо след секс губя интерес към жените, д-р Врабчев, и те моментално ми омръзват? Преди половия акт за мен те са като богини и принцеси, а после веднага търся друга. И пак се получава същото. Какво е това – болест, мания или при всички мъже е така?

Добрин

 

И слава Богу, че не при всички мъже е така.

Дотук за другите, а сега веднага за Вашия случай.

Вижте. Вече много пъти съм писал тук в тази рубрика следното. И пак ще го спомена.Та аз лично разглеждам човешката сексуалност, като една многоетажна сграда. Най-отдолу, на тази сграда, в партера и е половото влечение, сиреч вродения във всеки от нас полов нагон.

По-нагоре, в първия и втория етаж са харесването и привличането.

Внимание – на третия етаж е еротиката, с нейното еротично преживяване – половото общуване. И тук е именно половият акт.

Но по-нагоре са привързаността и обичта. А най-горе в мансардата, при звездите, както пееше незабравимия Чочо Владовски е онази магия на човешките чувства, наречена Любов. Ей това е.

Има обич, приятелство. Има привързаност. А ако има и любов? То, това е нещо необяснимо, (цитирам поета Недялко Йорданов.). Тогава, когато човек е влюбен и когато това е взаимно, то този човек, мъж или жена, живее на седмото небе на своите чувства. Тогава животът му без неговата половинка е немислим!

Виждате сам, защо след половия акт веднага губите интерес към поредната си полова партньорка. Да, тя е била богиня за Вас преди самото полово сношение, ала веднага след това у вас няма и капчица интерес към нея. Защо?

Няколко са отговорите. Колегите психолози веднага ще отбележат, че у вас самият е налице така нареченият комплекс „Дон Жуан”

Самият дон Жуан е реална историческа личност живял през Средновековието в Стария Свят. Искал е много силно да докаже на себе си, че го бива в секса. И за да го направи непрекъснато се е стремял да сваля всяка харесана от него жена. Да, точно така, да я свали и след това, да я изостави, след като мигове преди това се е кълнял пред нея във вечна любов! Познато, нали?!

Но той всъщност дълбоко е страдал, че не е обичал и не е обичан! Още по-познато, нали?!

Това първо.

Второ. Когато човек иска нещо, винаги е нужно да знае какво иска! И още по-точно какво точно всъщност иска!

В едно интимно общуване, просто физическото задоволство от него. Или….или едно приятелство. Една обич. Или Дай Боже една Любов.

Защо аз лично си мисля, че лично Вие в интимния си живот стигате само до третия етаж? И то всеки път. За вас поредната богиня, преди това, след това е вече използвана вещ, за да се получи половото ви задоволяване и толкоз. Тоест нещо вече видяно. Нещо, което вече е скучно, непотребно. И отново, в търсене на поредната богиня! Докога, питам аз? Не, не искам да влизам в ролята на моралист! Опазил ме Господ! Не, не ви упреквам! Това, за което се страхувам за Вас и то много, е Вашата САМОТА! Като лекар само мога да ви кажа, че самотата е по-страшна от най-нелечимото заболяване!

От сърце ви моля да помислите доста добре над това ми мнение.

А на последния Ви въпрос отговорът ми е следния. Това при Вас не е мания или болест. Това при Вас се дължи на това, че Вие не знаете точно какво искате в интимния си живот. Асансьорът на сексуалността Ви е тръгнал и е спрял на третия етаж. В началото това Ви е носило задоволство, но напоследък Ви безпокои и то доста много (Казах вече защо). Само от Вас лично, като как ще се развият нещата занапред. Точно от Вас зависи дали ще натиснете копчето на асансьора за по-горните етажи. Колкото по скоро го направите – толкова по добре.

Ако се нуждаете от терапевтичната помощ за това от специалист сексолог, то можете да се свържете с мен чрез тел. 0878277217.

Позволявам си да напомня на читателите, че не давам консултации по телефона.

За финал нещо много хубаво за любовта. Написала го е Нели Вангелова от гр.Бургас:

 

ВЯРВАМ

 

Вярвам  в мечти.

В Чудеса. И в усмивки.

В сънища тъмни

И неразгадаеми.

В ежедневното

Неизбежно обичане.

В малките щастия.

И в малките тайни.

Вярвам в приказки.

В щастливи развръзки.

В романтичното залезно вричане.

В нечии стихове

Невинни и дръзки.

И в надеждата

За обичане.

Вярвам в пътища .

В хора. И в истини.

В топлината

На дом и огнище.

В тихи стъпки.

В сълзи на пречистване.

В ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО

НЕ МОГА ДА ДИШАМ.”

 

Една молба, не подминавайте това стихотворение. А го прочетете много внимателно няколко пъти. След това си направете своите изводи. Ако го сторите, гарантирам ви, че нямате нужда от моята консултация!

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk