ПДФ Печат Е-мейл
 

 

Какво е порнография? 

 

 

Както съм казвал и друг път, сексът не е само създаването на деца, а дълбоко чувствено преживяване на двамата партньори, чрез взаимното даване и получаване на удоволствие. Канава на тази чувственост е човешката сексуалност. Тя е вродена у нас чрез генната ни памет и е в основата на половия ни нагон, потребност, желание и предпочитание, харесване и привличане, чувственост и емоционални преживявания. Ако сложим ръка на сърцето си, ще признаем, че в съвременното ни общество проявата на сексуалността ни е навсякъде – в бита, в изкуството, във вестниците, телевизията. Вече отдавна е и в интернет. За да може да се осъществи един полов контакт между двамата партньори, са нужни познания, умения, а ако щете и опит. Според знаменитият д-р Бенджамин Спок, сексуалното възпитание на детето започва веднага след раждането му. Учените твърдят, че методът на наблюдение е най-важният източник за придобиване на сексуална информация на подрастващите. И дават следния пример. От стадото на маймуни, живеещи в естествена среда, били отделени току-що родените маймунчета – мъжки и женски. След това ги отгледали отделно едно от друго, докато навършат полова зрялост и тогава били върнати в стадото. И следва голямата изненада: тези, иначе здрави телесно маймуни не можели да извършват полов акт! Защо ли? Защото в психиката им не е изграден психосексуалният модел на социално сексуално поведение.

 

Още в каменната ера нашите предци са рисували в пещерите не само ловни и битови сцени, но и половите органи на жената и мъжа, както и варианти на полово сношение. Според мен те са сторили това, за да дадат и оставят след себе си нужната информация за бита си. Само че от тази дълбока древност до наши дни информацията за секса при човеците, нарисувана, написана, казана или показана, а напоследък и филмирана, е кръстена с мръсната за ушите ни дума: порнография. Идва от порно – мръсно, блудно и графия – писане.

 

През различните исторически времена на развитие обществената оценка за това какво е порнография се е определяла непрекъснато от гледна точка на разбирания, морал, етика и най-вече от религиозни възгледи, схващания и догми! Ето защо едни и същи неща в различни времена са били приемани веднъж като лоша порнография, а друг път – съвсем не!

 

Тук ще си позволя да цитирам точно дума по дума определението, което дава за порнографията моят учител в сексологията, д-р Тодор Бостанджиев: Порнография е такова представяне на пола, на половите явления и взаимоотношения чрез слово, образи или сценично поведение, към деяние, признато от закона за полово престъпление, накърняване на половата свобода и неприкосновеност на личността”.

 

Но следва продължението: „Всички останали случаи, в които едно произведение третира еротичен или сексуален сюжет, не са и не могат да бъдат престъпление! В тези случаи, те са или произведения на изкуството с художествена еротика, или са еротография”.

 

Позволявам си да допълня, че порнография е всичко това, което ни кара да забравяме, че сме хора и то създадени от светите сексуални отношения. Иначе, чрез порнографското в секса ние, хората, се превръщаме в анти-човеци. Точно затова в съвременното общество не може да има толерантност не само към показването и пропагандата на сексуалните отклонения, педофилия, хомосексуалност, садо-мазохизъм, изнасилвания и други. Това е порнография в един наказателно-правен смисъл на тази дума.

Що се касае до художествената еротика и еротографията, аз мисля, че за тях вратата не трябва да се затръшва и „нека да не бъдем по-католици от папата” . Затова, обаче има специализирани вестници и списания, книги и филми, продаващи се в строго специализирани магазини, както и телевизионни канали, в съответните часове на денонощието и с предупреждаващи надписи за това, които излъчват фина еротика, а не груби филми.

 

А защо има нужда все пак от еротография? Най-напред, защото за по-голямата част от зрелите хора у нас, заети от сутрин до вечер, е нужно от време на време напомнянето, че са хора. Да им се показват различни начини и пози на любене, за са прегръдките им наистина „горещи”. Да се подсещат за различни възможни импровизации и така да преодоляват в интимните си отношения навика, скуката и излишния срам.

 

Накрая съм ви приготвил любовен стих, написан в древна Елада от поета Анакреон, живял през 6 век преди Христа:

 

Хей, кобилке тънконога,

Що ме гледаш все накриво

И жестоко ме отбягваш?

Може би съм лош ездач?

Но, почакай – иде време

Ще ти метна аз юздата

И на повода покорна

Ще препускаш ти до мен.

Още скачаш из лъките,

Крак във въздуха подмяташ,

Сигурно не си открила

Своя опитен ездач!