ПДФ Печат Е-мейл
 

 

Какво е порнография? 

 

 

Както съм казвал и друг път, сексът не е само създаването на деца, а дълбоко чувствено преживяване на двамата партньори, чрез взаимното даване и получаване на удоволствие. Канава на тази чувственост е човешката сексуалност. Тя е вродена у нас чрез генната ни памет и е в основата на половия ни нагон, потребност, желание и предпочитание, харесване и привличане, чувственост и емоционални преживявания. Ако сложим ръка на сърцето си, ще признаем, че в съвременното ни общество проявата на сексуалността ни е навсякъде – в бита, в изкуството, във вестниците, телевизията. Вече отдавна е и в интернет. За да може да се осъществи един полов контакт между двамата партньори, са нужни познания, умения, а ако щете и опит. Според знаменитият д-р Бенджамин Спок, сексуалното възпитание на детето започва веднага след раждането му. Учените твърдят, че методът на наблюдение е най-важният източник за придобиване на сексуална информация на подрастващите. И дават следния пример. От стадото на маймуни, живеещи в естествена среда, били отделени току-що родените маймунчета – мъжки и женски. След това ги отгледали отделно едно от друго, докато навършат полова зрялост и тогава били върнати в стадото. И следва голямата изненада: тези, иначе здрави телесно маймуни не можели да извършват полов акт! Защо ли? Защото в психиката им не е изграден психосексуалният модел на социално сексуално поведение.

 

Още в каменната ера нашите предци са рисували в пещерите не само ловни и битови сцени, но и половите органи на жената и мъжа, както и варианти на полово сношение. Според мен те са сторили това, за да дадат и оставят след себе си нужната информация за бита си. Само че от тази дълбока древност до наши дни информацията за секса при човеците, нарисувана, написана, казана или показана, а напоследък и филмирана, е кръстена с мръсната за ушите ни дума: порнография. Идва от порно – мръсно, блудно и графия – писане.

 

През различните исторически времена на развитие обществената оценка за това какво е порнография се е определяла непрекъснато от гледна точка на разбирания, морал, етика и най-вече от религиозни възгледи, схващания и догми! Ето защо едни и същи неща в различни времена са били приемани веднъж като лоша порнография, а друг път – съвсем не!

 

Тук ще си позволя да цитирам точно дума по дума определението, което дава за порнографията моят учител в сексологията, д-р Тодор Бостанджиев: Порнография е такова представяне на пола, на половите явления и взаимоотношения чрез слово, образи или сценично поведение, към деяние, признато от закона за полово престъпление, накърняване на половата свобода и неприкосновеност на личността”.

 

Но следва продължението: „Всички останали случаи, в които едно произведение третира еротичен или сексуален сюжет, не са и не могат да бъдат престъпление! В тези случаи, те са или произведения на изкуството с художествена еротика, или са еротография”.

 

Позволявам си да допълня, че порнография е всичко това, което ни кара да забравяме, че сме хора и то създадени от светите сексуални отношения. Иначе, чрез порнографското в секса ние, хората, се превръщаме в анти-човеци. Точно затова в съвременното общество не може да има толерантност не само към показването и пропагандата на сексуалните отклонения, педофилия, хомосексуалност, садо-мазохизъм, изнасилвания и други. Това е порнография в един наказателно-правен смисъл на тази дума.

Що се касае до художествената еротика и еротографията, аз мисля, че за тях вратата не трябва да се затръшва и „нека да не бъдем по-католици от папата” . Затова, обаче има специализирани вестници и списания, книги и филми, продаващи се в строго специализирани магазини, както и телевизионни канали, в съответните часове на денонощието и с предупреждаващи надписи за това, които излъчват фина еротика, а не груби филми.

 

А защо има нужда все пак от еротография? Най-напред, защото за по-голямата част от зрелите хора у нас, заети от сутрин до вечер, е нужно от време на време напомнянето, че са хора. Да им се показват различни начини и пози на любене, за са прегръдките им наистина „горещи”. Да се подсещат за различни възможни импровизации и така да преодоляват в интимните си отношения навика, скуката и излишния срам.

 

Накрая съм ви приготвил любовен стих, написан в древна Елада от поета Анакреон, живял през 6 век преди Христа:

 

Хей, кобилке тънконога,

Що ме гледаш все накриво

И жестоко ме отбягваш?

Може би съм лош ездач?

Но, почакай – иде време

Ще ти метна аз юздата

И на повода покорна

Ще препускаш ти до мен.

Още скачаш из лъките,

Крак във въздуха подмяташ,

Сигурно не си открила

Своя опитен ездач!
 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk