ПДФ Печат Е-мейл

интервю на д-р Врабчев пред в-к Репортер

 

Отчаянието може да тласне военните към убийство на близките им

 

Животът на военния често е изпълнен голямо напрежение, стрес, проблеми у дома, неразбиране и отчаяние, които могат да доведат до трагични последици.

 

Защо напоследък зачестиха убийствата на цели семейства, извършени от военни със зачисленото им оръжие. Какво отключва агресията у по принцип психически и физически устойчиви хора. Защо баща застрелва най-любимите си хора - децата и съпругата си? С тези въпроси вестник "Репортер" се обърна към сексолога и психотерапевта д-р Илия Врабчев.

 

- Д-р Врабчев, в последните две седмици имаше два случая на военни, убили семейството си и себе си. Вие сте бил военен психолог и сексолог във ВМА, с какви случаи се сблъсквахте тогава?

 

- Такъв случай имам и аз в практиката ми. Беше майор, много интелигентен мъж, много човечен. Имаше съпруга, преводачка, имаха две хубави деца. Случи се обаче нещастието в живота им да се намеси друг мъж. След рождения ден на съпругата му той отива и застрелва гостите, нея, децата си и него сами. Това не е само разширено самоубийство, както го наричат психолозите. Нагласата за начина на живот на военните е съвсем различна – те са здрави психически и физически. Но има и хора между нас, защото аз бях 23 години военен, които са свръхчувствителни. Изразът „затаявам в себе си" се отнася за тях. Той в душата си изпитва отчаяние. Няма разбиране, няма разговори, няма подкрепа. Когато реши, че се намира в безизходица, с него става това,м което аз нарекох късо съединение - убива. Когато един човек е в дълбока депресия, той е потиснат, няма желание за живот, няма апетит, не спи добре, нищо в този човек не е същото, както е било, има една коренна промяна на личността. Тогава може да се стигне до едно разширено самоубийство.

 

- А при тези две убийства каква е причината?

 

- И в Пловдив, и в софийския квартал „Гоце Делчев" двамата са стреляли съвсем съзнателно и точно. Т.е. те не правят разширено самоубийство, а изкарват близките си от проблемите. Семейството би следвало да решава заедно. Един мъж и една жена живеят заедно и като партньори в леглото, и като партньори в живота. Аз също съм служил 8 години в авиацията, в Доброславци, където е служил и военният от София. Тези случаи ги е имало и ще ги има. Но тогава се покриваха и не се говореше за тях. Те обаче възникват, когато има неразбиране. Защото хората, които имат този проблем нямат с кого да говорят. Ето затова в белите страни всеки човек си има психотерапевт. Аз бях единственият военен лекар-психолог. Всеки военен като мъж може да има личностен проблем със съпругата си, може да има и сексуален проблем, но те са свързани. И моето присъствие тогава във Военна болница като единственият военен лекар-сексолог в света изигра своята роля. Сега всеки е сексолог, завършил-незавършил, работи това.

 

- Вие казвате, че военните посягат към оръжието и слагат край на живота си, защото нямат с кого да споделят. Но в крайна сметка значи ли това, че всеки един бивш или настоящ военен с проблем ще убие семейството си?

 

- Да, защото няма разбиране. Ще има още убийства, защото т.нар. психолози, били те военни, не знаят същността на живота. Те пращат пациентите на детектор на лъжата и на психотестове. Но ти знаеш ли, че той като се прибере вечерта гледа нацупена съпруга и деца, които недоволстват. А на следващия ден трябва да става в 5 часа сутринта, за да отиде на работа, без да знае кога ще се върне вкъщи.

 

- Отчаянието не е оправдание всеки един военен да застреля семейството си.

 

- При нас, военните психиката се изразходва много бързо. Защото ние живеем живот не като вас, цивилните. Когато основната причина е неразбиране, когато отсъстват разговори има и отчаяние. И то при здрави психически хора. А аз ви казах, че същия случай го имах през 1983 година. Преди това да стане говорих с началника на клиниката и началника на лечебната част във Военна болница за майора и никой не ми обърна внимание. Бил психично здрав. Да, но има неразбиране, а оттам и отчаяние. И се стигна до убийство. Общото при всички случаи – има психическо свръхнатоварване. И когато няма разбиране, няма подадена ръка, и от командване, и от близки, и от съпругата, ти правиш това, което ти казва отчаянието. В белите страни в армиите задължително пращат военните и съпругите или приятелките им на курорт, на санаториум. И чак като прекарат такава почивка пак отиват да работят. Военният труд няма нищо общо с цивилния. При нас армията се намали и държавническото мислене бе такова, че тези работи бяха забравени. Офицер, който не беше на себе си, веднага беше пращан в санаториум. А сега пращат психолози да коментират убийството – след дъжд качулка.

 

- Според някои теории причината във второто убийство са големи кредити.

 

- Кой няма кредит? Аз цял живот съм имал кредити с моята съпруга, но между нас не е имало напрежение, а сътрудничество.

 

- Какво общо виждате вие в двете убийства?

  

- Знаете ли какво значи да носиш отговорност, от твоите действия да зависи животът на другите? И като се върнеш в къщи, пак отговорност, и да те засипят с проблеми, а и тъщата или свекървата да ти се бърка. Чашата прелива. Моят случай с майора, този в „Гоце Делчев" и в Пловдив са като три капки вода.

 

- За колко такива случаи се сещате?

 

- Те са много, но тогава не се пишеха. Ако вие чуете или прочетете, че се е самоубил пожарникар, полицай, жандармерист или военен, проблемът е и междуличностен, и сексуален. Защото късото съединение става там, когато жената и мъжът влязат в конфликт. А до него се стига, когато има сексуално неразбирателство, то се превръща в неразбирателство и помежду им. Като се прибави свръхчувствителност и отчаяние, резултатът е налице.

 

- Преди се говореше само за самоубийства на военни, които обаче не посягаха на близките си.

 

- Дали ще се самоубие, или ще убие себе си и близките си - всички губим. Погледнете причината, не следствието. Проблемът се крие в едно неосъществяване на този иначе силен човек. Някога във Военна болница като си тръгвах, исках да обуча едно момче, казаха ми че нямало нужда. Българите сме скъпи на трици. Беше ми възложено да направя статистика в онези години колко инциденти е имало с военни заради сексуален проблем. Събрах ги от Пирогов, от Токсикологията и цифрата беше много голяма.

 

- Какво са ви споделяли военните?

 

- Че имат сексуален проблем с приятелката си, със съпругата си. И понеже не му е станало, тя му се подиграва. И следва опит за самоубийство.